вродèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от вродя. 2. Като прил. — който съществува от рождение; природен. Един вроден талант, за да се развие, все трябва да се изучава, да се упражнява. Елин Пелин. Вродено качество. Вроден недостатък.