окàян, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от окая. 2. Като прил. ‒ който буди съжаление, който е за окайване; нещастен, злочест, жалък. Мария... се беше превърнала в окаяна човешка развалина. Дим. Димов. Окаян вид. Окаяно положение. Окаяно състояние.