окàт, -а, -о, прил. Диал. 1. Който има очи, който вижда. Колко души окати нарочно стават слепи и жестоки към мъките на човеците. Вазов. 2. Прен. Който може добре да вижда или добре да разбира и преценява нещата. Чети! То (букварчето) прави сляпото окато. Вазов.
|