Речник

окò, мн. очи, ср. 1. Орган на зрението, който се намира на предната част на главата. Тя го погледна малко продължително със своите големи, хубави очи. Вазов. Очите му още по-дълбоко потънаха в орбитите. Йовков. Две хубави очи. Душата на дете / в две хубави очи: ‒ музика ‒ лъчи. Яворов. Окото ти да излезе, лошо име да ти не излезе. Погов. До очи свят, до зъби сладост. Погов. Око за око, зъб за зъб. Погов. Сини очи. Бялото на очите. 2. Прен. Самото зрение. От известно време очите ми много отслабнаха. 3. Поглед. Додето ти стига окото, гледаш бляскаво зелени ливади, нежно кадифени, морави. Вазов. В тоя миг очите ни се срещнаха. Вежинов. Де, момче, ума ти фърка? / Все навън ти са очите. Яворов. Заманов го задържа за ръката, като го стреляше с очи. Вазов. На бивола окото все в просото. Погов. Нищо не може да избяга от очите му. Живи очи. Лукави очи. Зли очи. □ Бия на очи (разг.) ‒ правя впечатление, изпъквам с нещо. Бода в очите (разг.) ‒ правя неприятно впечатление, натрапвам се на вниманието. Фактите бодат в очите. Вадя очите някому (разг.) ‒ дразня някого, преча някому с присъствието си, с вида си. Вадя си очите с нещо (разг.) ‒ много работя върху нещо, като си измъчвам очите. Цяла година съм си вадила очите над тия ситни везма. К. Петканов. Вадят си очите (разг.) ‒ не живеят добре, в лоши отношения са; враждуват. Вземам го на око (очи) (разг.) ‒ държа сметка за постъпките на някого, за да му напакостя. Взеха ми се очите (разг.) ‒ много ми се понрави нещо. Влизам в очи (разг.) ‒ привличам върху себе си вниманието на другите, ставам предмет на подозрения. Вместо да изпише вежди, изважда очи (погов.) ‒ в желанието си да направи нещо добро, прави лошо. В очите на някого ‒ а) Направо, открито. Иконописецът не само не го слушаше, а смееше да се подиграва в ечите му. Йовков. б) Според схващанията, преценките на някого. Скъперничеството в моите очи е нещо много лошо. Гарван гарвану око не вади (послов.) ‒ за лица с еднакво положение, всеки от които се прави, че не вижда грешките на другия. Гледам някого в очите (разг.) ‒ стремя се да предугадя желанието на някого и да го изпълня, за да му угодя. Гледам с добро (лошо) око някого ‒ отнасям се добре (зле) към някого. Гледам с четири очи (разг.) ‒ а) Желая много. б) Внимавам много. Говоря право в очите (разг.) ‒ казвам на някого откровено всичко. Дето ми очи видят (разг.) ‒ безразлично къде. Докъдето ти очи видят (разг.) ‒ много надалече, нашироко. Едното му око все навън гледа (разг.) ‒ не желае да остане там, където се намира, стреми се да излезе от там, където се намира. За очи ‒ колкото да се каже, че нещо е направено; формално. Замазвам очите (някому) ‒ представям (някому) нещата така, че да не види грешки и слабости в тях. Затварям си очите пред нещо (разг.) ‒ правя се, че не виждам нещо. Издига се в очите ми ‒ почвам да ценя някого, да го уважавам, заради някоя негова постъпка или качества, които проявява. Има дебели очи (разг.) ‒ нахален, безочлив човек е. Има набито око (разг.) ‒ лесно забелязва, съзира, схваща нещата. Лоши очи ‒ (нар.) ‒ според представите на суеверните: за очи, които могат да причиняват зло, болести и пр. Между (на) четири очи (разг.) ‒ само между двама. На око (разг.) ‒ според както се вижда. Навирам някому нещо в очите (разг.) ‒ непрекъснато, до омръзване соча, натяквам. Напълниха му се очите (разг.) ‒ понрави му се, хареса му, допадна му много. Не мога да гледам хората в очите (разг.) ‒ срамувам се, изпитвам срам от някаква своя постъпка. Не ми го хващат очите (разг.) ‒ не ми се нрави. Обръщам очи (поглед) към някого или нещо (разг.) ‒ насочвам другаде вниманието си, почвам от другаде да чакам подкрепа. Око ми не мига (разг.) ‒ не се страхувам от нищо. Окото ми все натам гледа (разг.) ‒ непрекъснато се стремя да постигна нещо. Останаха ми очите в, по някого или нещо (разг.) ‒ много ми се нрави, харесва. Отваряй си очите (разг.) ‒ внимавай много. Отварям някому очите (разг.) ‒ правя да разбере истината, да види лошата страна на нещо. Очите ѝ (му) играят (разг.) ‒ за човек, който обича да кокетничи. да флиртува. Очите му играят на четири (разг.) ‒ следи, наблюдава всичко. Пазя го като очите си ‒ пазя нещо много ценно за себе си, с цената на всички жертви. Правя някому мили очи (разг.) ‒ докарвам се, подмазвам се пред някого. Пред очите ми ‒ пред мене самия. Причерня ми пред (на) очите (разг.) ‒ а) Лошо ми стана. б) Толкова съм ядосан, че не мога да се владея, не зная какво правя. Светнаха ми очите (разг.) ‒ зарадвах се много (от вида на нещо). Склопявам (заклопвам) очи (разг.) ‒ умирам. Слепи очи ‒ мястото между веждите и горния край на ухото. Трън съм в очите на някого (разг.) ‒ преча някому, ненавиждан съм от някого. Умирам с отворени очи (разг.) ‒ умирам с непостигнато желание. Хващам очи (пълня окото) (разг.) ‒ нравя се, харесвам се. Хвърлям око на нещо (разг.) ‒ имам намерение по отношение на нещо или някого, харесвам много някого или нещо и искам да го притежавам. Хвърлям прах в очите на някого ‒ правя нещо привидно, за да заблудя някого. Черно ми става пред очите (разг.) ‒ става ми много тежко, много мъчно.