|
òколо предл. 1. За означаване положение на обкръжаване, заобикаляне на някого или нещо от всички страни. Компанията насяда около масата. Йовков. Като луд се затекох през навалицата, която се беше набрала около мястото, дето беше паднал. Величков. Той е скопчил сухите си ръце около шията му и безсилно се е отпуснал. Елин Пелин. 2. За означаване на положение на някого или нещо в някоя точка на пространството, което го обкръжава; близо до. Долу, около езерцето под скалата срещу Мечите пещери, се разнесе тихото, но страшно мяукане на дивата котка. Орлин Василев. Една вечер той излезе да наобиколи около чифлика. Йовков. Тя беше постоянно около нея, помагаше ѝ в домашните работи и бавеше Захаринчо. Елин Пелин. 3. За означаване на приблизителност; към. Дъждецът трая около четвърт час. Вазов. Те пътуваха около два часа в тъмнината на къра. Вазов. От вратицата на вагона до платформата има около метър и половина височина. Ал. Константинов. Те бяха окол десетина, / ала крещяха за стотина. Вазов. Улиците запустяха, само около обед, когато въздухът поомекваше малко, овчарите изкарваха стадата си по реката, за да ги поразходят. Г. Караславов. 4. Прен. Във връзка с нещо. Разговорите пак се въртяха около дневните приключения и той още веднъж кореше непознатите, заминали в неизвестност колари. Елин Пелин. Новини около последните събития.
òколо и òкол нареч. Рядко. Наоколо. Самотен гроб в самотен кът, / пустиня около немее. П. П. Славейков. И утихна всичко около: / няма смях, ни шум, ни дума. Елин Пелин. Отпреж морето пей, шуми и свети, / а окол ‒ миртови гори шептят. Вазов.
|