окопѝтвам се, -аш се, несв.; окопѝтя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Идвам на себе си, съвземам се след силно душевно вълнение, обикн. страх, уплаха, ужас и под. Силен гърмеж изтрещя над главите им, конят се огъна, щеше да падне, но се окопити и пак тръгна напред. Йовков.
|