Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
схапвам
схапя
схвана
схвана се
схванат
схватка
схватлив
схватливост
схващам
схващам се
схващане
схема
схематизация
схематизирам
схематизиране
схематизъм
схематичен
схематично
схематичност
схизма
схизматик
схизматичен
схлупен
сходен
сходност
сходство
схождам се
схождане
схоластик
схоластика
схоластичен
схоластически
схоластично
схрупам
схрупвам
схрупване
схрускам
схрусквам
схрускване

схолàстика, мн. няма, ж. (гр.). 1. Филос. Общо име на средновековната, враждебна на науката религиозно-идеалистическа философия, която се опира на догмите на църквата. 2. Прен. Книж. Откъснато от живота знание, основано на формални, безплодни разсъждения, умувания.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.