Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
схапвам
схапя
схвана
схвана се
схванат
схватка
схватлив
схватливост
схващам
схващам се
схващане
схема
схематизация
схематизирам
схематизиране
схематизъм
схематичен
схематично
схематичност
схизма
схизматик
схизматичен
схлупен
сходен
сходност
сходство
схождам се
схождане
схоластик
схоластика
схоластичен
схоластически
схоластично
схрупам
схрупвам
схрупване
схрускам
схрусквам
схрускване

схвàтка ж. (рус.). 1. Краткотрайно, ограничено по място и по брой на участници въоръжено стълкновение. Немците нападаха от всичко страни, стреляха с автоматите. Схватката беше къса, но необикновено свирепа. П. Вежинов. Бяха останали само с една картечница, но и тя след няколко схватки щеше да замлъкне. Дим. Ангелов. || Сбиване, бой между двама или повече души. Схватката трая едва ли не само няколко мига. Макар червенокосият да бе висок и як, Пешо го събори с няколко удара на земята. П. Вежинов. 2. Прен. Книж. Остро скарване, спречкване. Спомни си снощната схватка със стария кмет и с попчето и му стана приятно. Но сега казаните думи му се сториха слаба. Ц. Церковски.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.