|
вàдя1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Изкарвам, изнасям, измъквам нещо навън; изваждам. Мария бързо бъркаше в една орехова ракла в ъгъла и вадеше нови неща. Вазов. Сам Матаке на два пъти става, вади пари и плаща. Йовков. Вадя зъб. Вадя трън. || Изтеглям от дълбочина; изваждам. Виж, там има и кладенец, вадят вода сега. Йовков. || Изкопавам. Вадя картофи. Вадя камъни. 2. Вземам, получавам. Вадя билет за пътуване. Вадя удостоверение. □ Вадя душата някому (разг.) — измъчвам някого, не давам мира някому. Вадя кестените от огъня за другиго — служа за оръдие на някого. Вадя копие — правя копие, копирам. Вадя очите някому (разг.) — дразня някого, преча някому с присъствието си, с вида си. Ще го отсека (дъба), като му вади очите. Елин Пелин. Вадят си очите (разг.) — не живеят добре, в лоши отношения са; враждуват. Вадя си хляба (остар.) — изкарвам прехраната си. Гарван гарвану око не вади (послов.) — за лица с еднакво положение, всеки от които затваря очите си пред грешките на другия. На умряло куче нож вадя (разг.) — проявявам привидно геройство.
вàдя2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Напоявам с вадички; наваждам. Две недели има откак е във гроба, / умря ненадейно, кат вадеше боба. Вазов.
|