Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
вмагаря се
вмагарявам
вманиача
вманиача се
вманиачавам
вманиачавам се
вманиачаване
вманиачен
вменя
вменявам
вмесвам
вмесване
вмествам
вместване
вместимост
вместо
вместя
вмеся
вмесям
вметна
вметнат
вмешателство
вмирисан
вмирисвам
вмирисвам се
вмирисваме
вмириша
вмириша се
вмъквам
вмъквам се
вмъкване
вмъкна
вмъкна се
вмятам
вмятане

вмèтнат, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от вметна. 2. Като прил. В съчет. вметната дума (изречение) (грам.) — пояснение, което няма пряка граматична връзка с другите думи в изречението.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.