Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
вмагаря се
вмагарявам
вманиача
вманиача се
вманиачавам
вманиачавам се
вманиачаване
вманиачен
вменя
вменявам
вмесвам
вмесване
вмествам
вместване
вместимост
вместо
вместя
вмеся
вмесям
вметна
вметнат
вмешателство
вмирисан
вмирисвам
вмирисвам се
вмирисваме
вмириша
вмириша се
вмъквам
вмъквам се
вмъкване
вмъкна
вмъкна се
вмятам
вмятане

вмя̀там, -аш, несв.; вмèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вмèтнат, св., прех. Вкарвам между други неща; вмъквам. Досущ така го разправяше Неда, — вметна пак стрина Богданица. Влайков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.