Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
воал
воалаж
воалажен
воалетка
вода
водач
водачество
водачка
водевил
водевилен
воден
водене
воденица
воденичар
воденичарка
воденичарски
воденичарство
воденичен
водещ
водител
водителка
водителски
водителство
водица
водици
водка
водник
водо
водовместилище
водовместимост
водовъртеж
вододел
вододелен
водоем
водоизместимост
водолаз
водолазен
водолей
водолечебен
водолечение
водомер
водоносен
водоносец
водоотвод
водоотводен
водопад
водоподемен
водопой
водопровод
водопроводен
водопроводчик
водоравен
водоравно
водораздел
водоразделен
водорасли
водород
водороден
водосамолет
водосвет
водоскок
водоснабден
водоснабдителен
водоснабдя
водоснабдявам
водоснабдяване
водосток
водосточен
водохранилище
водя
водя се
водянка
воевода
воеводски
воеводство
военачалник
военачалнически
военен
военно
военновъздушен
военноморски
военнопленник
военнопрестъпник
военнослужещ
военщина
вожд
возач
возене
возитба
возя
возя се
воин
вой
войвода
войводски
войводство
война
войник
войнишки
войно
войнолюбец
войнолюбив
войнолюбие
войнствен
войнственост
войнство
войска
войскар
войскови
вокал
вокален
вокализация
вокализъм
вол
волан
волев
волеви
волейбол
волейболен
волейболист
волейболистка
волен
волец
волею
волжки
волно
волнодумен
волнодумец
волнодумство
волнокрил
волнонаемен
волност
воловар
воловарка
воловарски
воловарче
волски
волт
волтаж
волтерианец
волтерианство
волтов
волфрам
волю-неволю
воля
вонене
вонение
вонещ
вонещица
вонея
воня
вопъл
восък
восъчен
вот
вощеница
воювам
воюване

волнодỳмец, мн. -мци, м. (рус.). Остар. Лице, което говори откровено, без стеснение; волнодумен човек. Ако ли пък някой по-отворен и по-буйничък селянин се отпусне та каже по-остра дума за кмета, грабват го тоя волнодумец, затварят го в обора, гдето прибират селския бик. Влайков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.