|
вòля ж. 1. Псих. Една от основните психически способности у човека съзнателно да насочва и управлява своите желания и действия. Общото наименование, което психолозите дават на всички активни елементи от нашето съзнание, както в областта на практическата деятелност, така и в областта на чисто вътрешните процеси, е воля. П. П. Славейков. Калявам волята си. Твърда воля. Желязна воля. || Силен стремеж към някаква цел; решителност, твърдост, упорство; духовни сили. Патроните липсват, но волите траят, / щикът се пречупва — гърдите остаят / и сладката радост до крак да измрат / пред цяла вселена на тоз славен рът. Вазов. Той беше човек петдесетгодишен, но с буйно и енергично лице, по което се четеше воля и упоритост. Вазов. Имам воля да направя нещо. Непреклонна воля. 2. Желание, искане. Ваша (твоя) воля. || Само в съчет. по воля — според желанието. Очевидно не му беше по воля тая служба. Вазов. 3. Поет. Свобода, волност. Нека да оставим воля на полета. Вазов. □ Давам воля на чувствата си — отпускам се. Давам воля някому (остар.) — позволявам, разрешавам. Време е вече да ни поведеш срещу болярите... Па ако не щеш, дай ми воля сам да вдигна бран: досади ми се да стоя мирен. Ст. Загорчинов. На воля — на свобода. Последна воля — завещание, завет.
|