Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
м
ма
ме
ми
мл
мн
мо
мр
му
мъ
мю
мя
мязам
мязане
мяна
мяра
мярвам
мярване
мярка
мяркам
мяркам се
мяркане
място
мятам
мятам се
мятане
мятаница
мяу
мяукам
мяукане
мяуча
мяучене
мях

мя̀на ж. Диал. 1. Сменяване на едно нещо с друго; размяна. Да бяха злато ковано / твоите руси косици, / ... / мяна бих сторил мило за драго / хранена коня, / мяна за благо / турци да гоня. Яворов. 2. Обред, при който става размяна на пръстени; годеж. 3. Дарове, които се дават при годеж.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.