Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
м
ма
ме
ми
мл
мн
мо
мр
му
мъ
мю
мя
мязам
мязане
мяна
мяра
мярвам
мярване
мярка
мяркам
мяркам се
мяркане
място
мятам
мятам се
мятане
мятаница
мяу
мяукам
мяукане
мяуча
мяучене
мях

мя̀сто, мн. местà, ср. 1. Пространство, което се заема или може да се заеме от едно тяло. Краличът бързо се свря в едно тясно място между хамбара и зида. Вазов. Бай Ганьо хвали квартирата на стопанина, загатва му доста осезателно, че най-сетне има място и още един странен човек даже да се прибере тука. Ал. Константинов. || С притежателно определение ‒ пространство, което едно тяло заема постоянно. Дворът изметен и изчистен..., всичко прибрано, всичко на мястото си. Влайков. 2. Пространство, където се върши нещо, става нещо. Селяните прости светец го зовяха, / и, сбрани, сдушени в потайни места, / слушаха със трепет, с зяпнали уста / неговото слово сладко и опасно. Вазов. Изборно място. Сборно място. 3. Част от земната повърхност. В ниските гористи места живее мечката, вълкът, рисът, еленът, лисицата. Вазов. Той беше опънал една голяма карта и на нея начертал с червен молив всички заети от Червената армия места. Ст. Даскалов. Стръмно място. Блатисто място. || Страна, земя. Гнездо си птичка сви ‒ и пя, догдето есен / прокуди я към топлите места. К. Христов. По нашите места. || Недвижим имот в град или село, без сградите; земя. Дворно място. 4. Разстояние. Ние с бабичката неусетно бяхме изминали много място. Влайков. || Предел, граница. Гюлето се белееше мъгловито до известно място на юг. Вазов. 5. Длъжност, служба, служебно положение. Той получи някаква длъжност в интендантското управление и дойде в България. Но след два месеца изгуби мястото си, жертва на интрига. Вазов. || Диал. Семейство, общество, в което живее някой. Ожени дъщеря си на добро място. 6. Част от музикално или литературно произведение, от реч и под.; откъс, момент. Той прекъсваше прочита си само за да забележи с молив някои места в книгата и пак се зачиташе. Вазов. □ Болно (слабо) място ‒ слабата, уязвимата страна на някой въпрос. Дойде ми сърце на място (разг.) ‒ доволен съм, успокоих се. Зная си мястото (разг.) ‒ държа се според положението си. Има място ‒може, възможно е. (Не) лови място (разг.) ‒ (не) може да помогне, да се получи исканият резултат. На места ‒ тук-там. На място ‒ където, както, когато подобава, трябва. На място казано. Човек на място. На мястото на ‒ вместо, в положението на. На мястото си съм ‒ действам както трябва. На челно място ‒ най-напред. Населено място ‒ място, където има население: град, село, селище. Списък на населените места в страната. Не ме сдържа не едно място ‒ нямам търпение. Няма място ‒ не следва, не подобава, не трябва да се допусне. Отходно място ‒ нужник. Падна ми сърце на място (разг.) ‒ успокоих се, задоволих се. Поставям (турям) някого на мястото му ‒ давам заслуженото някому. Поставям се на мястото на някого ‒ влизам в положението някому. Топло място ‒ добра служба. Тук му е мястото да (книж.) ‒ тук подхожда, тук е удобно да. Тъпча на едно място ‒ не напредвам, не преуспявам. Хващам място ‒ давам резултат.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.