о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
| он
оназ
оназгодишен
онази
онака
онакава
онакъв
онанизъм
онасловя
онасловявам
онасловяване
онасловям
онасловяне
оная
онбашия
ондулация
ондулирам
ондулиране
оневиня
оневинявам
оневиняване
онез
онези
онемея
онемявам
онемяване
онзи
онзиденшен
оникс
ониксов
онлайн
онова
оногова
оногози
ономастика
ономатопея
ономува
онуй
оня
|
онемя̀вам, -аш, несв.; онемèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. онемя̀л, -а, -о, мн. онемèли, св., непрех. 1. Загубвам способност да говоря; ставам ням. Манолаки се парализира и изгуби способността си да говори, онемя напълно. Йовков. 2. Прен. Не зная какво да кажа, забърквам се, млъквам, обикн. при голям страх, уплаха, изненада и под. Те бяха тъй замаяни, изплашени, възбудени от всичко, което ставаше, че и двете онемяха. Ем. Коралов. Стоян я гледаше онемял, застанала на чардака гневна, в очите ѝ, станали още по-тъмни, черни, се кръстосваха сини мълнии. Дим. Талев.
|