о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
| офанзива
офанзивен
офейкам
офейквам
офейкване
оферирам
оферта
офицер
офицерски
офицерство
официален
официално
официалност
официоз
официозен
оформление
оформя
оформявам
оформяване
оформяне
офорт
офсет
офталмолог
|
официàлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. (лат.). 1. Който е свързан с изпълнение на държавни функции: правителствен, длъжностен. Официални лица. Официални кръгове. Официални група. Официални гости. Официални делегати. 2. Който произлиза, изхожда от правителствени държавни органи или от длъжностни лица с голям авторитет. Най-напред той прочете една официална телеграма. Влайков Официално съобщение. Официален проект. Официална листа за избори. 3. Тържествен; церемониален. Официална част. Официално откриване. Официален прием. Официален обяд. 4. Който е признат от държавата. Официална власт. Официален празник. 5. Който служи при тържествени случаи. Официален костюм. Официален тоалет. 6. При който се спазват всички правила. Официални постъпки. Официално предложение за женитба. 7. Прен. Сух, хладен, сдържан, вежлив. Официален тон. Официални отношения.
|