умѝслен, -а, -о, прил. 1. Който се е вдълбочил в мисли; замислен. Един монах тъмен, непознат и бледен / пред лампа жумеща пишеше наведен. / Що драскаше той там, умислен, един? Вазов. 2. Който се е отдал на тъжни мисли; угрижен, тъжен, опечален. Той ми се стори доста умислен. Влайков.
|