умòрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Който предизвиква умора; уморителен. Уморно спускане по стръмнина. Уморен труд.
уморèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от уморя. Камъни вадя, уморен съм. Йовков. 2. Като прил. а) Който е отслабнал, отпаднал от работа; изтощен, изнурен. Главата тегне уморена, / в гърдите нито капка мощ. Яворов. б) Който изразява умора. Нейко се отдели от снопите, протегна се и се отдалечи с бавни, уморени крачки. К. Петканов.
|