Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
унаследя
унаследявам
унаследяване
унасям
унасям се
унасяне
унгарец
унгарка
унгарски
унес
унеса
унеса се
унесен
унесено
унесеност
униат
униатка
униатски
униатство
унивам
униване
универсален
универсалност
университет
университетски
унижа
унижа се
унижавам
унижавам се
унижаване
унижен
унижение
унизителен
унизително
унизителност
унизя
унизявам
унизяване
уникален
уникум
унил
унило
унилост
униние
унисам
унисане
унисон
унификация
унифицирам
унифициране
униформа
униформен
унищожа
унищожавам
унищожаване
унищожение
унищожител
унищожителен
унищожително
уния
унук
унука
унуче
унучка
унция

у̀никум м. (лат.). Книж. Нещо рядко, нещо единствено по рода си. В Книга на песните има неща, които са уникуми в областта на лириката. П. П. Славейков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.