|
унѝл, -а, -о, прил. Който е отпаднал духом; натъжен, нажален, посърнал. Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила. Дебелянов. Кръстьо пушеше цигара след цигара, хъкаше от време на време, за да не се разбере колко е унил и разбит от тази история. Г. Караславов.
|