щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
| що
що-годе
щом
щора
щото
|
щòто неизм. I. Относит. местоим. Като съюз. 1. Въвежда подчинено определително изречение: а) Каквото, що. Щото е мое, то е на всички — натъртено рече Момчил. Ст. Загорчинов. Щото плюя, аз го не лижа. Погов. Щото му на сърцето, то му и на устата. Погов. б) Диал. Който, която, което; що. И наистина, там отива да живее всичко, щото е гонено, всичко, щото е свободно, всичко, щото е честно, всичко, щото е родолюбиво. Каравелов. Той (Каблешков) искаше да знае всичко, щото е станало в България от 20 април нанасам: за Панагюрище, за Бенковски. З. Стоянов. Ръката ми повтаряше туй, щото очите ми бяха видели. Йовков. в) Диал. Какъвто, каквато, каквото, каквито. Какво не чуваме за тая фабрика! Щото познати имаме — всички постъпват на работа. Йовков. Марко се на Гино милно моли: / „Фала тебе, Гино арнаутче, / ти си юнак, щото втори няма.“ Нар. прик. 2. Въвежда подчинено допълнително изречение; каквото. Правете, щото знаете, аз не се бъркам. Йовков. II. Съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение. 1. За причина; защото. Два дни тук гладувах, щото съм сирак. Вазов. 2. За следствие; че, та. Но тайната се каза тъй високо, щото я чуха всички. Вазов. Нали най-напред така добре тръгна животът им, щото всички хора им завиждаха? Влайков. На третото заседание се реши, щото в следующето заседание да се изберат подкомисии за отделни въпроси. Елин Пелин.
|