Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
ща
щаб
щабен
щава
щавене
щавя
щадене
щадя
щайга
щам
щампа
щамповам
щамповане
щамповъчен
щампосам
щампосвам
щампосване
щанга
щангист
щанд
щандарт
щандист
щандистка
щапам
щапане
щапукам
щастие
щастлив
щастливец
щастливка
щастливо
щат
щателен
щателно
щателност
щатен
щатски
щафета
щафетен

ща, щеш, мин. св. щях, прич. мин. св. деят. щял, -а, -о, мн. щèли, несв., прех. I. Като самостоятелен глагол, обикн. с отрицание — искам, желая. Ето царска сила, да се предадем! / — Не щем! — Не! Не бива! По-добре да мрем! Вазов. В Люляково няма да съм. Не ме искат, пък и аз не ща. Йовков. II. Като спомагателен глагол: а) За образуване на бъдеще време в миналото. Той щеше да иска от дядо си да го води при доктора. Елин Пелин. Ако беше поискал (Драгота) Ранка, както беше направил Косан, не щяха да му я дадат. Йовков. б) Рядко. Остар. За образуване на бъдеще време. Какво щем да правим? Видя щем после. □ Не ще (и) съмнение — няма съмнение, несъмнено. Не ще и съмнение! Това са револверни гърмежи. Смирненски. Не щеш ли (разг.) — ненадейно, неочаквано. Не щеш ли, псе, на котенце подобно, / при слона дотърча. Вазов. И както вървеше, не щеш ли, изведнъж видя една малка червена къщурка. А. Каралийчев. Ща не ща — въпреки моята воля, по необходимост. Като ѝ се стовари цяла къща, ще не ще, на всичко ще се научи. Влайков. Що щеш тук (на дадено място) (диал.) — за израз на изненада, че някой, се намира, където не трябва, където не е очакван. Да те знае господ, уплаши ме. Що щеш тука? В. Друмев. Що ще лисица на пазар? — пошушна тихо Гюлчето на Кунчовото ухо. Ц. Церковски Какво има, що щеш тука? Йовков. Щяло и не щяло (разг.) — и с нужда, и без нужда, и за каквото трябва, и за каквото не трябва. Какво ли си мислят за него тези хора? Няма си работа и току се мъкне за щяло и нещяло. Г. Караславов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.