Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
ща
щаб
щабен
щава
щавене
щавя
щадене
щадя
щайга
щам
щампа
щамповам
щамповане
щамповъчен
щампосам
щампосвам
щампосване
щанга
щангист
щанд
щандарт
щандист
щандистка
щапам
щапане
щапукам
щастие
щастлив
щастливец
щастливка
щастливо
щат
щателен
щателно
щателност
щатен
щатски
щафета
щафетен

щадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Проявявам великодушие, снизхождение, милост към някого, чиято участ, авторитет, спокойствие зависят от мене; жаля (във 2 знач.). У нас, татарите, е закон да щадим врага, който е подирил заслон под стряхата ни. Вазов. 2. Прен. Пестя, скъпя, жаля. На тая скромна обществена длъжност Марко не щадеше ни труд, ни време. Вазов. Напред стъпвай смело, / сили не щади. Ц. Церковски. щадя се непрех. и страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.