Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
ща
щаб
щабен
щава
щавене
щавя
щадене
щадя
щайга
щам
щампа
щамповам
щамповане
щамповъчен
щампосам
щампосвам
щампосване
щанга
щангист
щанд
щандарт
щандист
щандистка
щапам
щапане
щапукам
щастие
щастлив
щастливец
щастливка
щастливо
щат
щателен
щателно
щателност
щатен
щатски
щафета
щафетен

щат1, щàтът, щàта, мн. щàтове, щàта (сл. ч.), м. (нем.). Разпределение по брой и по категория на служебните места в едно ведомство. Предвидил съм те по новия щат за майстор. А. Гуляшки. Щатът на министерството е утвърден.

щат2, щàтът, щàта, мн. щàти, щàта (сл. ч.), м. (нем.). Административна териториална единица в САЩ и другаде. Тука нито е щатът Джорджия, нито аз съм чернокожа негърка. О. Василев. В кой щат, в кой град отиде — на всички тия въпроси ние ще отговорим с дълго и упорито мълчание. Св. Минков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.