Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
ща
щаб
щабен
щава
щавене
щавя
щадене
щадя
щайга
щам
щампа
щамповам
щамповане
щамповъчен
щампосам
щампосвам
щампосване
щанга
щангист
щанд
щандарт
щандист
щандистка
щапам
щапане
щапукам
щастие
щастлив
щастливец
щастливка
щастливо
щат
щателен
щателно
щателност
щатен
щатски
щафета
щафетен

щафèта ж. (итал.). Спорт. 1. Пръчка или друг предмет, който при групово надбягване на смени се предава от един бегач на следващия. Предавам щафета. 2. Групово надбягване на смени, при което се предава такава пръчка или предмет от един бегач на следващия. Уреди се щафета в чест на акцията за запазване на мира.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.