Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
ща
щаб
щабен
щава
щавене
щавя
щадене
щадя
щайга
щам
щампа
щамповам
щамповане
щамповъчен
щампосам
щампосвам
щампосване
щанга
щангист
щанд
щандарт
щандист
щандистка
щапам
щапане
щапукам
щастие
щастлив
щастливец
щастливка
щастливо
щат
щателен
щателно
щателност
щатен
щатски
щафета
щафетен

щàстие ср. 1. Пълно задоволство, удовлетвореност от голям успех, сполука в живота. Страна любима, идат дни на радост, / на мирен труд и щастие в труда. Вес. Георгиев. Той се просълзи от щастие. 2. Сполука, успех. Щастието му проработи. Елин Пелин. Бащината рибарска лодка не можеше да изхрани двама рибари и синът трябваше да дири щастието си другаде. Д. Добревски. Пожела му щастие в живота.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.