Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ю
юб
юв
юг
юд
юж
юз
юл
юм
юн
юр
юс
ют
юф
юш
юг
югозапад
югозападен
югозападно
югоизток
югоизточен
югоизточно
югославец
югославка
югославски
югославянин
югославянка
югославянски

юг, ю̀гът, ю̀га, мн. няма, м. 1. Една от четирите посоки на света, която е от дясно на обърнат към изток човек, противоположна на север. Мили ми са планините / и на север, и на юг. П. Р. Славейков. Небето потъмнява, блясва като елмаз голяма звезда на юг. Йовков. Вятърът дойде от юг. Засенчиха ни юга. 2. Прен. Области, страни и морета, които са разположени на юг от нашата географска ширина или на юг от нещо и са с топъл климат; топли краища, страни. Скоро той заминаваше на юг, защото него време овчарите прекарваха зимата долу в полето. Йовков. Ти, щърко дългокраки, / за где се готвиш ти? / — И аз на юг, там където / реката Нил блести. Елин Пелин. 3. Диал. Топъл южен вятър; южняк. Слънце смело, слънце топло, / вятър — юг крилат — / на Мраз страшни разрушиха / снежния палат. Елин Пелин. Снегът е тежък, бие топъл юг. Ламар.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.