Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ю
юб
юв
юг
юд
юж
юз
юл
юм
юн
юр
юс
ют
юф
юш
юг
югозапад
югозападен
югозападно
югоизток
югоизточен
югоизточно
югославец
югославка
югославски
югославянин
югославянка
югославянски

югоѝзточен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е обърнат, насочен към югоизток. Прозорецът беше югоизточен и гледаше право в двора. Кр. Григоров. Югоизточно изложение. 2. За вятър — който идва от югоизток. Духаше слаб, югоизточен вятър. 3. За част от страна, държава и др. — която се намира или простира на югоизток от друга. Югоизточна Европа.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.