Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ю
юб
юв
юг
юд
юж
юз
юл
юм
юн
юр
юс
ют
юф
юш
юда
юдаизъм
юдей
юдейка
юдейски
юдейство
юдене
юдин
юдински
юдол
юдя
юдя се

ю̀да1 ж. Диал. В народните поверия — зло митическо същество, самодива, която живее в планините, край планинските езера, и се носи на вихрушка из въздуха. Хероите на тия песни са полубожествени същества — вили, самовили, юди, — които се вмесват в земния живот на хората и определят тяхната добра или зла съдба. П. П. Славейков. В недрата на гората бяха се насъбрали юди и самодиви. Йовков.

ю̀да2 м. и ж. Изменник, предател.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.