ю
юб
юв
юг
юд
юж
юз
юл
юм
юн
юр
юс
ют
юф
юш
| юмрук
юмручен
|
юмру̀чен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който става с юмруци. Побеснял, Казански протегна ръка, сграбчи го за гърдите и с тежък юмручен удар му сплеска носа. Дим. Ангелов. И знам, че ако Рошльо оцелее, / във всеки уличен юмручен бой / отново знамето пред нас ще вее, / със него пак ще ни предвожда той. Т. Харманджиев. □ Юмручно право (разг.) — разрешаване на спорни въпроси чрез бой, чрез насилие.
|