Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ю
юб
юв
юг
юд
юж
юз
юл
юм
юн
юр
юс
ют
юф
юш
юнак
юнакиня
юнаков
юначага
юначен
юначество
юначина
юначно
юначност
юнашки
юнащина
юнга
юне
юнец
юни
юница
юнкер
юнкерски
юноша
юношески
юношество
юношки
юнски

ю̀ношество, мн. няма, ср. 1. Юношеска възраст, юношески години. Въображението ми рови, дълбае в спомените на детинството, а на юношеството. Вазов. Какво имаше да се помни от предишния живот? Мъката от нерадостното детинство и обидите от неизживяното юношество. Д. Добревски. Никой от неговото село не бе изстрадал толкова много в своето юношество както той. К. Ламбрев. 2. Съвкупност от юноши. Наставник на юношеството.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.