апострофѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време апострофѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време апострофѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време апострофѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време апострофѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време апострофѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време апострофѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време апострофѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време апострофѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време апострофѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време апострофѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време апострофѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение апострофѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение апострофѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие апострофѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие апострофѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие апострофѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие апострофѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие апострофѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие апострофѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие апострофѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие апострофѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие апострофѝрайки - деепричастие апострофѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие апострофѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие апострофѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие апострофѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие апострофѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие апострофѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие апострофѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие апострофѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие апострофѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие апострофѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие апострофѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие апострофѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие апострофѝрана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие апострофѝраната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие апострофѝрано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие апострофѝраното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие апострофѝрани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие апострофѝраните - множествено число, членувано, страдателно причастие
АПОСТРОФЍРАМ, -аш, несв. и
св., прех. и непрех. Предизвикателно прекъсвам речта, говоренето на някого с остра дума или забележка. — Не повтаряй, Кольо, всичко е ясно — обади се някой между кожарските работници. — Не е ясно! — отвърна гласчето.. Чу се смях и гимназистът се скри между другарите си. Хората се развеселиха. Кондарев помоли да не апострофират. Ем. Станев, ИК I и II, 66. — Ти обичаш да се надсмиваш и да апострофираш, когато друг говори. Д. Кисьов, Щ, 344. Слушателите често апострофираха докладчика. апострофирам се страд.Виж повече