арбѝтър - единствено число, нечленувано арбѝтъра - единствено число, членувано - непълен член арбѝтърът - единствено число, членувано - пълен член арбѝтри - множествено число, нечленувано арбѝтрите - множествено число, членувано
АРБЍТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. 1. Книж. Лице, обикн. специалист по някакъв въпрос, чието мнение се иска при решаване на някакъв въпрос илил спор. За него се понесли легенди не само като самоотвержен защитник на реколтата и селата, мъдър и безпристрастен арбитър между племенни вождове,.., но и като находчив революционер. Ал. Гетман, ВС, 137. Според договора между България и Сърбия в случай на неразбирателство руският император тярбвало да стане арбитър. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 38. А приятелят ми — / груб и хитър — / го прикани в спора за арбитър: / „Ти ни слушаш разпрата голяма — / кой е крив / и кой е прав от двама?“ Хр. Радевски, Избр. пр II, 151. По въпроса за атомната централа и нейната безопасност се произнасят арбитри.
2. Юрид. Член на арбитраж. Всеки арбитраж се състои от главен арбитър, негови заместници и арбитри. ОФ, 1950, бр. 1773, 2.
3. Спорт. Съдия на спортно състезание.
— От лат. arbiter през фр. arbitre.