аресту̀ване - единствено число, нечленувано аресту̀ването - единствено число, членувано
АРЕСТУ̀ВАНЕ,
мн. -ия, ср. Отгл. същ. от арестувам и от арестувам се. Лекарите, .. , коментираха арестуването на една от болногледачките и отвеждането ѝ от полицията. Д. Ангелов, ЖС, 40. Тогава по-високият от двамата извади бележка и я сложи на масата. — Ето заповедта за арестуването му. М. Марчевски, П, 119. Чехи и словаци променяха пътните знаци, .. наименованията на улиците, номерата на сградите, табелките по апартаментите, само и само да не бъдат открити набелязаните за арестуване. Г. Данаилов, ДС, 209.Виж повече