атавистѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано атавистѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член атавистѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член атавистѝчна - единствено число, женски род, нечленувано атавистѝчната - единствено число, женски род, членувано атавистѝчно - единствено число, среден род, нечленувано атавистѝчното - единствено число, среден род, членувано атавистѝчни - множествено число, нечленувано атавистѝчните - множествено число, членувано
1 низш - прост - примитивен - първичен - първобитен - атавистичен 2 див (прен.) - примитивен (прен.) - недодялан (прен.) - атавистичен (прен.)
АТАВИСТЍЧЕН, -чна, -чно,
мн. -чни. Книж. Прил. от атавизъм; атавистически. Близкият тътнеж на войната сега ехтеше в съзнанието му [на фон Гайер] и събуждаше в него някаква прастара, атавистична възбуда. Д. Димов, Т, 358. — И защо направихте това?.. — Знам ли какво да ви кажа... Може би някакво атавистично чувство — да убиеш, да разрушиш. П. Вежинов, НБК, 62. Атавистичен закон. Атавистичен белег.Виж повече