ба̀рам - първо лице, единствено число, сегашно време ба̀раш - второ лице, единствено число, сегашно време ба̀ра - трето лице, единствено число, минало свършено време ба̀раме - първо лице, множествено число, сегашно време ба̀рате - второ лице, множествено число, сегашно време ба̀рат - трето лице, множествено число, сегашно време ба̀рах - първо лице, единствено число, минало несвършено време ба̀рахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ба̀рахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ба̀раха - трето лице, множествено число, минало несвършено време ба̀раше - трето лице, единствено число, минало несвършено време ба̀рай - второ лице, единствено число, повелително наклонение ба̀райте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ба̀ращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ба̀ращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие ба̀ращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие ба̀раща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ба̀ращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие ба̀ращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ба̀ращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие ба̀ращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие ба̀ращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие ба̀райки - деепричастие ба̀рал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ба̀ралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ба̀ралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ба̀рала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ба̀ралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ба̀рало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ба̀ралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ба̀рали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие ба̀ралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие ба̀ран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие ба̀рания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие ба̀раният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие ба̀рана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие ба̀раната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие ба̀рано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие ба̀раното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие ба̀рани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие ба̀раните - множествено число, членувано, страдателно причастие
БА̀РАМ, -аш, несв., прех. 1. Разг. Докосвам с ръка, с пръст; пипам. Той се спуска и пипа пъргавата ръка,.. Па му бара дебелия шинел, копчетата. Ив. Вазов, Съч. Х, 100. Дружината се събрала около огъня, на който се пекъл на шиш един матор овен; гиздаво момче го въртяло, барало го час по час с пръстите си и облизвало ги с езика си. Л. Каравелов, Съч. II, 154. — Ами кой го е изгорил [джубето], бре? Кой го е навирал в огнището?.. — Не съм ма, мамичко, не съм го барал, правичката ти казвам! Г. Караславов, Тат., 208.
2. Непрех. Разг. Обикн. с предл. по. Опипвам с ръце, за да намеря нещо. Иванча не го сдържа, Той се повдига с пъшкане на леглото и почва да бара в тъмнината по масата, да търси кибрит. Ал. Константинов, Съч., 297. Все по-често ръката, която машинално посягаше към патрондашите за нови патрони, попадаше на празни места по кожените колани и бараше с трескаво бързи пръсти по кръста, по гърдите, докато попадне на останали там патрони. Д. Талев, И, 131.
3. Диал. Занимавам се с нещо; работя, правя, върша; пипам. Никак не може да седи мирен и да не бара нещо, такъв въртокъщник се беше родил на света. Л. Каравелов, Съч. II, 132-133. Пусти Димо — / като хала бара: / с една коса / три откоса кара. К. Христов, СК, 45. // Непрех. Правя, постъпвам някак. Практически доколко е благоразумен някой си, то най-харно ся познава по това: как бара и връти парите, сир. как ги печели, пести и треби. Й. Груев, СП (превод), 208.
4. Диал. С отриц. не. Оставям на спокойствие някого; не обезпокоявам, не задявам, не закачам. — Първият вардач ходѝ само веднъж в Пловдив да се тъжи от нас, па нищо не направи и веки не ни бара. Ив. Вазов, Съч. VI, 205. Не гази ли ти мечка ръжта, не барай я. Погов. Н. Геров, РБЯ I, 25.
5. Диал. Търся, диря, обикн. като питам, разпитвам или оглеждам. — Бре, шопе, ние со свещ те бараме! Едва те изнайдосме. Ив. Вазов. Съч. ХХV, 118. Младо да ме чекаш до девет години, / до девет години, до десет пролети, / ако я не дойдам до десет пролети, / юнак да си бараш, юнак спроти мене, / юнак спроти мене, юнак зараде мене. Нар. пес., СбБрМ, 485. Бараа, тражиа, коя беше таа жена, що го остаи изворчето отворено. Нар. прик., СбНУ ХIV, 121. Опинци няма на нозете, гайда бара да купит. Погов. П. Р. Славeйков, БП II, 11.
6.