безгрѐшен - единствено число, мъжки род, нечленувано безгрѐшния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безгрѐшният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безгрѐшна - единствено число, женски род, нечленувано безгрѐшната - единствено число, женски род, членувано безгрѐшно - единствено число, среден род, нечленувано безгрѐшното - единствено число, среден род, членувано безгрѐшни - множествено число, нечленувано безгрѐшните - множествено число, членувано
БЕЗГРЀШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Книж. 1. Който няма грехове, не е извършил постъпки, осъждани от черквата и религиозно-нравствения морал; праведен, непогрешим, безпогрешен. — Не ме разбираш, отче! Грешен съм, много съм грешен! — Всички сме грешни. Безгрешен човек няма на земята. К. Петканов, ОБ, 117. Едно време Господ ходял по земята помежду хората, затова, защото тогива сичките люде били невинни, простодушни, безгрешни. Ил. Блъсков, ТСР, 18. Клони към заник моя ден безкраен. . / и мисля все за теб, със вопъл таен: / „И аз съм чист! Като дете безгрешен “! Д. Бояджиев, Ст, 26. // Който не съдържа нищо лошо, покварено; чист, невинен. Безгрешна любов.
2. Който не допуска грешки, не постъпва неправилно, не се провинява; безпогрешен, непогрешим. И той, засрамен, се приближи до учителя си да му иска прошка. А даскал Киро сложи ръката си на главата му и рече кротко: —