безкритѝчност - единствено число, нечленувано безкритичността̀ - единствено число, членувано
БЕЗКРИТЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отсъствие, липса на критичност.
Шовинизъм предполага безкритичност. Сляпа вяра. Б. Шивачев, Съч. I, 76. Безкритичност към грешките си. Безкритичност към поведението на своите деца.Виж повече