безкръ̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано безкръ̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безкръ̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безкръ̀вна - единствено число, женски род, нечленувано безкръ̀вната - единствено число, женски род, членувано безкръ̀вно - единствено число, среден род, нечленувано безкръ̀вното - единствено число, среден род, членувано безкръ̀вни - множествено число, нечленувано безкръ̀вните - множествено число, членувано
БЕЗКРЪ̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който няма достатъчно количество кръв, който е много светъл, без обичайния си розов здрав цвят, поради анемия, болест или силно преживяване; блед. Лицето му беше неподвижно и безкръвно, като бяла маска, устните — пепелявосиви. Г. Райчев, Избр. съч. II, 221. Той гледаше съчувствено бледното анемично лице на Мария .. , с безкръвни устни и лишени от блясък очи. Д. Димов, Т, 87. Маня лежеше кротко, положила върху чаршафа костеливите си безкръвни ръце. Х. Русев, ПЗ, 305. ● Обр. Всичко се струпа наведнъж. А след това се заредиха тихи дни, еднообразни, безкръвни. А. Каменова, ХГ, 44. Отвори си ушите, поете! / И очите си ти отвори! / Стига тези безкръвни куплети! / Спига тези словесни игри! Хр. Радевски, П, 46.
2. Който се извършва, без да се загуби или пролее кръв. На два метра от тежката кадифена завеса, на тавана, има желязна рамка .. Това е бесилката. Тук са извършвани безкръвните екзекуции. Г. Караславов, Избр. съч. III, 218. Безкръвна операция.
3. Който се извършва, става, без да умрат хора, без жертви. —