безпоща̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано безпоща̀дния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безпоща̀дният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безпоща̀дна - единствено число, женски род, нечленувано безпоща̀дната - единствено число, женски род, членувано безпоща̀дно - единствено число, среден род, нечленувано безпоща̀дното - единствено число, среден род, членувано безпоща̀дни - множествено число, нечленувано безпоща̀дните - множествено число, членувано
БЕЗПОЩА̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не проявява милост, снизхождение, който не е способен да пощади; безмилостен, безжалостен, жесток.
Всъщност, бай Стамен обичаше този човек — неукротим, неуморим, дързък и безпощаден, когато потрябва. Т. Монов, СН, 51. В боя човек е безпощаден, но не жесток. В. Андреев, ПР, 198. — Споменът за този човек ме прави почти безпощадна към глупостта, малодушието и подлостта у хората. Д. Димов, ЖСМ, 55. Кат гонено стадо от някой звяр гладен, / разпръснати ей ги навсякъде веч, — / тиранин беснеещ, кръвник безпощаден / върху им издигна за всякога меч. П. К. Яворов, Съч. I, 58.Виж повече2. При който няма, не се проявява милост, пощада; безмилостен, безжалостен, жесток. Почна се нов бой, убийствен и безпощаден. Ив. Вазов, Съч. VI, 104. Безпощадната експлоатация и насилията върху селското население се увеличават. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. Безпощадна борба. Безпощадна критика.