безу̀мие - единствено число, нечленувано безу̀мието - единствено число, членувано безу̀мия - множествено число, нечленувано безу̀мията - множествено число, членувано
1 ненормалност - лудост - побърканост - безумие - невменяемост (спец.)2 неблагоразумие - безразсъдност - неразумност - лудост - безумие - безразсъдство - безумство - авантюризъм
БЕЗУ̀МИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Състояние на безумен, ненормален, луд; лудост, ненормалност. Той привикна към нещастието на брата си, не се плашеше от неговия вид и от неговия страшен, вторачен, мълчалив поглед .. — Братко, Господ се отвръща от мене, но ти, в безумието, си по-близо до него. Елин Пелин, Съч. III, 172-173.
2. Само ед. Състояние на неразумен или на обхванат от някаква силна страст, желание; безразсъдност, безумство. Димитър е и храбър, смел и безстрашен до някакво апатично и тъпо безумие. Той е вечният доброволец за всяка опасна служба. Й. Йовков, Разк. I, 12. Тогава ловната страст запалва истинско безумие в душите ни. Страшни пламъци горят в очите ни, ръцете ни треперят. Ем. Станев, ЯГ, 66.
3. Проява, постъпка на неразумен човек; безумство, безразсъдство, безразсъдност. —