благополу̀чно -
БЛАГОПОЛУ̀ЧНО нареч. 1. Успешно, без пречки или усложнения.
Стъпи на страшния мост и премина благополучно на другата страна. Ив. Вазов, Съч. VI, 65. Изпитът се свърши благополучно преди няколко деня. Елин Пелин, Съч. II, 111. Все пак, макар и по тъмно, стигнах благополучно в селото. Катърът ме заведе право в двора на чичо Дончо. Г. Белев, ПЕМ, 77. — Раната не е опасна.. ще я превържа с благ мехлем и всичко ще се свърши благополучно. К. Петканов, ДЧ, 353.Виж повече2. Остар. Щастливо. Той ся ожени за Милка и поживя с нея благополучно за много години. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 155. Те живяха твърде благополучно в този остров. П. Р. Славейков, ИМ, 24. Това семейство живееше благополучно, без грижи, без печал. С. Радулов, ГМП (превод), 214.