вѐчно -
1 вечно - завинаги - навеки (поет.) - навек (поет.)2 вечно - постоянно - непрекъснато - непрестанно - неспирно - все - безспирно - безспир - ежеминутно - всекидневно - всекичасно (прен.) - ежечасно (прен.) - денонощно - перманентно (книж.) - нонстоп (разг.) - без прекъсване 3 вечно - винаги - всякога - постоянно - неизменно - без промянаВиж повече4 вечно - безкрайно - нескончаемо (книж.)5 вечно - постоянно - неизменно - неотлъчно - неотстъпно (книж.) - неотклонно
ВЀЧНО нареч. 1. Без начало и без край във времето. Материята съществува вечно. // Без край, безкрайно във времето. И във въображението ми се мяркаха пак пирамидите на Кадиин и Еленин връх и безлюдните пустотии на вечно мълчащите чалове. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 21. Аз гледах и ми се струваше, че тия параходи, които изчезваха в морето и в нощта, никога няма да стигнат някакъв бряг, че те, подобно на тайнствените кораби-скитници в легендите, вечно ще странствуват, вечно ще търсят нещо изгубено и скъпо. Й. Йовков, Разк. III, 59. Вечно младият и нов ветрец,.., обираше аромат от всички треви. Елин Пелин, Съч. IV, 25. Тъй върви светът! Лъжа и робство / на тая пуста земя царува! / И като залог из род в потомство / ден и нощ — вечно тук преминува. Хр. Ботев, Съч. 1929, 27.
2. През целия си живот, докато съществувам; винаги. — И наистина, каква полза — каза си той, — вечно да рисувам картини на дребнави характери и души. Ив. Вазов, Съч. Х, 3. И все пак с всеки нов ден ставаше по-ясно, че тая безпътица и това бездействие не можеха да траят вечно. Не бяха те в нрава на Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 247. Много скръб, много грижи, много трудове и страдания причиних на родителите си с моето боледуване. Но вечно не можеше да върви все така. Най-после оздравях. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 128. Ще бъда вечно ваш приятел.
3. Постоянно, по всяко време.