властодъ̀ржец - единствено число, нечленувано властодъ̀ржеца - единствено число, членувано - непълен член властодъ̀ржецът - единствено число, членувано - пълен член властодръ̀жци - множествено число, нечленувано властодръ̀жците - множествено число, членувано
1 управник - владетел - господар - властник - управленец - управляващ - властващ - властелин - властимащ (книж.) - властодържец (книж.)
ВЛАСТОДЪ̀РЖЕЦ, мн. властодръ̀жци,
м. Книж. Властник. Царуването на Екатерина се ознаменува в това отношение с още по-безогледно експлоатиране, систематически тормоз и неограничено своеволие на влъстодръжците над народа. С, 1952, кн. 9, 189. Трипроклета анатема загърмява, заехтява с глас суров, / вихром се пониса от България към храмовете на света. / Властодържци я поемат, патриарси подслоняват под покров. В. Марковски, ПЗ, 216.Виж повече