вою̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време вою̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време вою̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време вою̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време вою̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време вою̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време вою̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време вою̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време вою̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време вою̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време вою̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време вою̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение вою̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение вою̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие вою̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие вою̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие вою̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие вою̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие вою̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие вою̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие вою̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие вою̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие вою̀вайки - деепричастие вою̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие вою̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие вою̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие вою̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие вою̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие вою̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие вою̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие вою̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие вою̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. воювам
- - На живот и смърт, воювам
ВОЮ̀ВАМ, -аш,
несв., непрех. 1. Обикн. с предл. с и по-рядко с п р о т и в, с р е щ у. Водя война, бой с някого; сражавам се. Той го отлъчи от църквата. Туй затрудни положението на Тертера, който воюваше с гърците. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 57. Без да отлага повече, той им разказа за Раковски; . . Тоя Раковски събира войска; щом някой от съседите рече да воюва с Турция, и неговата войска ще навлезе в българските земи . . Ст. Дичев, ЗС I, 320. Можеме ли ние да воюваме, когато нямаме пушки, ни барут, ни предводители? П. Хитов, МП, 72. Момчета явиха на правителството, че ако то няма намерение да воюва против турците, то да ги пусне да се върнат в Ромъния. П. Хитов, МП, 92. След официалното обявение войната на Сърбия и Черна гора против Турция, сичките българе, . . , трябваше да земат оръжие . . , да воюват срещу общия враг на християнството. НБ, 1876, бр. 22, 85. Воюваха втора година и бяха вече уморени.Виж повече2. Обикн. с предл. с, п р о т и в, с р е щ у. Старая се с всички сили да преодолея съпротивата на някого, да добия надмощие над някого; боря се. Те не воюваха с общината, не се бъркаха в църковните ѝ работи. Д. Талев, ЖС, 215. В къщи съществуваха два свята, които воюваха — сестрата и бащата срещу сина. Ем. Станев, ИК I и II, 100. Та нали и аз бях между противниците на директора, нали воювах с него — кога мълчаливо, кога открито. Др. Асенов, СВ, 56. — Ако баща му е просто офицер по душа и тяло и не може да бъде друг, Тодор е идеен противник.. Тодор би се видял ограбен при един нов порядък и ни мрази и воюва срещу нас. Вл. Полянов, ПП, 233.
3. Обикн. с предл. п р о т и в, с р е щ у. Действам активно, като полагам усилия да отстраня нещо, да попреча за осъществяването на нещо; боря се. Академик Балан се бори за благозвучността и чистотата на българския литературен език, воюва против изкуственото му откъсване от основата на живия народен език, против загрозяването му с ненужни чуждици и граматически неправилности. П. Динеков, С, 1954, кн. 11, 169.
4. Обикн. с предл. з а. Действам активно да постигна нещо, като полагам усилия да преодолея някакви трудности. Свободните народи по света се вълнуваха въодушевени от смели идеали, воюваха храбро за все повече щастие. Д. Талев, ЖС, 190. Левски се олюляваше, стенеше, но продължаваше да върви и с всяка нова крачка да воюва за своята съкровена цел. Ст. Дичев, ЗС I, 587. Тихо, скромно, без шум Майстора воюваше за новото изкуство. Е. Каранфилов, В III, 98.
5. Остар. и диал. За болест, обикн. епидемия — върлувам. Но кога ся хранят буби, случават ся и такива случки, които никак не е на ръце чловеку да ги спре.., а то бива, когато воюва болест по бубите. Лет., 1874, 184. Кога наоколо воюва сипаница, добре е и повторно да ся боляса,.., каквото сигурно да запази чловека от сипаница. Лет., 1874, 87.