впечатлѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано впечатлѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член впечатлѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член впечатлѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано впечатлѝтелната - единствено число, женски род, членувано впечатлѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано впечатлѝтелното - единствено число, среден род, членувано впечатлѝтелни - множествено число, нечленувано впечатлѝтелните - множествено число, членувано
ВПЕЧАТЛЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който бързо и лесно се поддава на впечатления и ги изживява силно, дълбоко, който възприема нещата с особена чувствителност.
Впечатлителен и слаб, той рано или късно,.., щеше да обади моралния си съучастник. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 125. Всичко хубаво пленяваше впечатлителната ѝ душа. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 572. Неговата денонощна мисъл е за народа, него трови общата народна неволя, която — като по-мощен духом и по-впечатлителен, — той чувствува много по-силно. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 1-1. Откак раниха баща ѝ и особено откак лекарят идва да го преглежда и майка ѝ съвсем посърна, тя беше станала много тъжна и много впечатлителна. Г. Караславов, ОХ III, 506. Баща ми като дете и юноша бил паметлив, впечатлителен,.., ученолюбив и добър разказвач. Ц. Гинчев, СбЦГМГ, 7. Ние се съглашаваме, че едни деца са развиват рано, а други късно; че едни деца биват впечатлителни, а други немарливи. Знан., 1875, бр. 9, 140.Виж повече2. Остар. Който прави силно впечатление. Главният тоя певец на пролетта, приготвил ся веднъж да пее песента на природата, захваща с .. едни слаби звукове,.. и след малко употребява напълно сичките извори на несравнимия си орган:.. звукове привлекателни и впечатлителни. Д. Попов, СбРС (превод), 105.