Основна форма: възхищѐние - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

възхищѐние - единствено число, нечленувано
възхищѐнието - единствено число, членувано
възхищѐния - множествено число, нечленувано
възхищѐнията - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 възхищение - отвращение

Резултати от: Речник на българския език

ВЪЗХИЩЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Силно чувство, при което се изпитва удовлeтворение, удоволствие във висша степен и което е свързано обикн. с голяма естетическа наслада; възхита.

Виж повече