въ̀рша - първо лице, единствено число, сегашно време въ̀ршиш - второ лице, единствено число, сегашно време въ̀рши - трето лице, единствено число, минало свършено време въ̀ршим - първо лице, множествено число, сегашно време въ̀ршите - второ лице, множествено число, сегашно време въ̀ршат - трето лице, множествено число, сегашно време въ̀рших - първо лице, единствено число, минало свършено време въ̀ршихме - първо лице, множествено число, минало свършено време въ̀ршихте - второ лице, множествено число, минало свършено време въ̀ршиха - трето лице, множествено число, минало свършено време въ̀ршех - първо лице, единствено число, минало несвършено време въ̀ршеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време въ̀ршехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време въ̀ршехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време въ̀ршеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време вършѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение вършѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение въ̀ршещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие въ̀ршещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие въ̀ршещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие въ̀ршеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие въ̀ршещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие въ̀ршещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие въ̀ршещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие въ̀ршещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие въ̀ршещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие въ̀ршейки - деепричастие въ̀ршил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие въ̀ршилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие въ̀ршилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие въ̀ршила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие въ̀ршилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие въ̀ршило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие въ̀ршилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие въ̀ршили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие въ̀ршилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие въ̀ршел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие въ̀ршела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие въ̀ршело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие въ̀ршели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие въ̀ршен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие въ̀ршения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие въ̀ршеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие въ̀ршена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие въ̀ршената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие въ̀ршено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие въ̀ршеното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие въ̀ршени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие въ̀ршените - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. върша
- - Върша работа колкото върбов клин
Виж повече- - С краката си, върша
- - Вълка сам върши работата си, затова му е вратът дебел
ВЪ̀РША, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя нещо, занимавам се с нещо. Старецът си изми ръцете, седна и започна да яде. Той вършеше всичко бавно. Й. Йовков, АМГ, 191. Дона стана — и сама себе си вече не чувствуваше, като че ли друг някой вършеше това, което тя вършеше — стана и отвори сандъка. Д. Талев, И, 427. Когато свърши обеда, той взе салфетката и почна полека и внимателно да я сгъва — нещо, което никога по-рано не беше вършил. Г. Райчев, Избр. съч. II, 168. // Обикн. в съчет. с р а б о т а и съгл. опред. — полагам труд, за да направя нещо; работя. Синовете и снахите на Герака,.., гледаха къщата и вършеха полската работа. Елин Пелин, Съч. III, 10. Ния се залавяше с децата на етърва си и вършеше с майчинска грижовност дори и най-грубата работа около тях. Д. Талев, ПК, 108. Цялата къщна работа мама вършеше нощно време, защото през целия ра- ботен ден полагаше труд по нивите, градините и лозята. А. Каралийчев, С, 306. Ако искаш да ти са не свърши работата, предай я другиму да я върши. П. Р. Славейков, БП С, 14.
2. В съчет. със същ. у с л у г а, г р я х, п р е д а т е л с т в о и под. означава осъществяване на действие, изразено в съществителното; В ъ р ш а у с л у г а — услужвам. В ъ р ш а г р я х — греша. — Ако върша грях — нека Бог ме съди. Ст. Загорчинов, ДП, 442. В ъ р ш а п р е д а т е л с т в о — предателствам. — Моето мнение е, че направихме голяма будалщина, дето още на времето не отнехме на Стефчова възможността да върши предателство. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48.
3. Непрех. Разг. Постъпвам, действам. — Стара приказка е, — продума сухо и Желяз — човек, учителке, трябва триж да помисли, а еднаж да върши. А. Страшимиров, К, 9-10. Царят нави бавно свитъка и обърна очите си към своя син.. — А на теб, Михаиле, повлече гласа си Йоан Александър — дарявам съуправителство в царството, както са вършили вси български самодръжци със своите първородни чеда. Ст. Загорчинов, ДП, 380. върша се страд. от върша в 1 и 2 знач. Дядо ѝ обичаше всички да припкат и да залягат като него и всичко на време да се върши. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. Познаваше много хора, които и постеха, и ходеха редовно в черква,.., а най-тежки грехове се вършеха пак от тях. Й. Йовков, Ж 1945, 191.
ВЪ̀РШИ МИ СЕ несв., непрех. Имам желание да върша. — То какво ми се ходи и върши, душата ми знае, ама нема що да се прави. Т. Влайков, Съч. II, 76.
◊ Върша работа. Разг. За предмет — годен съм за нещо, мога да послужа за нещо; струвам. — Да беше докарал по-големи сандъци. В тия няма да се събере. — Вършат ми работа те, други нямам, аз се с тия пренасям барута — каза Сирека. П. Стъпов, ЖСН, 75. Той насече дървата и грижливо ги нареди в бараката. Те бяха влажни полугнили дървета, събирани с лодки по устието на Камчия, но все пак вършеха работа. П. Вежинов, ДБ, 46.
ВЪ̀РША ж. Диал. 1. Кош за ловене на риба, който се залага във водата (Н. Геров, РБЯ).
2. Островръх кош, с който се похлупва квачка с пилета (Н. Геров, РБЯ).
3. Вид рибарска мрежа (Вл. Георгиев и др., БЕР).
ВЪРША̀, -èш, мин. св. въ̀рхо̀х, прич. мин. св. деят. върха̀л, върша̀л и въ̀рхъл, връ̀хла, -хло, мн. -хли, несв., прех. Диал. Вършея. Тъй жетвата Дядови Добреви караха до вечерта, и другите дни, докато си поженаха всичките посеви, превезоха си снопето и се прибраха да го вършат в село. П. Тодоров, И I, 99. На̀ и той — Нейко, е ограбен. Всяка година кара вършачката, а няма риза на гърба си. Вършè за чужда сметка и взима на десет едно, за да пълни джебовете на други. К. Петканов, МЗК, 282. Орач оре равно поле, / .. / Везден оре, Бога моли, / да се роди чисто жито, / .. / да го вършат врани коне. Нар. пес., СбНУ XLI, 413. Нашата земя / лична, та обична, / мощна берекетна; / жнеме и вършеме, / по дваж у година! Нар. пес., СбНУ XLV, 361. върша се страд.
— Друга форма: в ъ р х а̀.