далекоглѐд - единствено число, мъжки род, нечленувано * далекоглѐдия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член далекоглѐдият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член далекоглѐда - единствено число, женски род, нечленувано далекоглѐдата - единствено число, женски род, членувано далекоглѐдо - единствено число, среден род, нечленувано далекоглѐдото - единствено число, среден род, членувано далекоглѐди - множествено число, нечленувано далекоглѐдите - множествено число, членувано
1 далекоглед - телескоп
ДАЛЕКОГЛЀД1 м. 1. Оптически уред за наблюдаване на далечно разстояние; бинокъл. С далекоглед [Райчо] виждаше зад Малуша върха Свети Никола и цялата наша укрепена линия. Д. Габе, МГ, 195. Очите му често се извръщаха към близката могилка, където купчина мъже наблюдаваха с далекогледи водовъртежа на сражението. А. Каралийчев, ТР, 169. — Теченията пак са ме отнесли на юг. — Той извади далекогледа си и дълго изследва хоризонта. Г. Друмев, СМ, 15. Настъпи известно охлаждане на възторга. Моряците извадиха далекогледите. Чародееца пръв се досети да изтича за капитанския далекоглед, който бе най-мощен. Е. Кузманов, ЧДБ, 244.
2. Астрон. Оптически уред за наблюдаване на небесните тела; телескоп. Едно по-внимателно вглеждане в повърхността на Марс с модерни далекогледи ще ни покаже, че на полярните области на планетата има бяло петно. Г. Томалевски, АН, 250. С далекоглед (телескоп) трябува много да мерим и да лучим докле го докараме да сочи право към предмета, който искаме да земем на око. Й. Груев, Ф (превод), 121-122.
ДАЛЕКОГЛЀД2, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който не вижда ясно отблизо, чиито очи страдат от далекогледство. Противоп. късоглед. Румънецът извади от джоба си сгънат лист, разтвори го, приближи светлината и като го държеше доста далече от очите си, защото беше далекоглед, зачете строго. Ст. Дичев, ЗС II, 133. // За очи — който страда от далекогледство. Докато големият войнски началник наглася книжката на малко далекогледите си очи, Слави се отместя настрани. Н. Хайтов, ШГ, 147.
2. Рядко. Който притежава качеството да вижда надалече. Ония, които бяха по-близо, па и по-зорките и далекогледи, зърнаха веднага цар Йоан Александър в средата. Ст. Загорчинов, ДП, 491. Така, за лов извит из някой суходол, / в полето спуска се далекоглед сокол. П. П. Славейков, Мис., 1901, кн. 1, 27.
3. Прен. Остар. Който има способността да предвижда развоя на явления, събития; проницателен, далновиден. А дето казвате, че повечето ви учени са — учителите и това не е утешително.. Сички тия изказани думи от Горчакова като че са биле пророчества, предвиждание на един далекоглед, проницателен старец. Ил. Блъсков, КУ, 13. Пръвий Роберт Пил,.., види ся да е бил остроумен и далекоглед човек. Й. Груев, СП (превод), 36.
4. Като същ. далекогледи обикн. мн. Далекогледи хора. Ст